БЕЗ ТЕБ
БЕЗ ТЕБ
Избелява нощта – дълъг миг самота.
Ти не стопли леглото ми хладно.
Ще посрещна деня, недочакал съня.
Любовта ми за близост е жадна.
Като огън гори тя край мен и дори
във огромен пожар се превръща,
но защо в зимен студ чезне всеки уют
и дълбока печал ме обгръща?
Отминава деня, а кого да виня,
че не чух твойте стъпки на прага?
Може би оня час, в който срещнах те аз
или този, след който избяга?
Бих крещял като луд, но това е абсурд.
Не така в своя дом ще те върна.
Аз разбирам това и обронил глава,
своя спомен за теб ще прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
