Без теб...
Трепна пустата поляна,
знаех, че завинаги сам ще си остана.
Чух шепот и вгледах се към ясното небе,
заслушах се, дочух: Къде си ти, къде...?!
Загледах се в тъмнината и видях...
две брези как нежно клоните си вплитат,
сякаш в игри любовни телата нежно сливат.
Усетих обливаща ме топлина,
огледах се за теб... но нямаше ни следа една.
Заслушах се отново в шепота небесен,
беше тъй прекрасен, беше като песен.
Пееше за две тела – влюбени,
в света на любовта изгубени.
Пееше за нещо свято,
за мен нещо тъй непознато.
Пееше за нещо тъй нежно, тъй прекрасно
изпълнено с буен огън и нещо страстно.
Нещо в мене трепна... и очи отворих.
Бях сам и усетих, че със себе си говорих.
Шепотът притихна, сля се с тишината,
легнах... загледах се в небесата.
Замислих се... отроних две сълзи,
загледах се отново и видях... в небето две звезди
обрекли се на вечна вярност
да са двете до дълбока старост.
Усетих хлад, усетих студ,
помислих си, че може да си с друг.
Ядосах се... че не се борих, преди да си заминеш,
а те пуснах да си идеш.
Очи затворих – миглите се сплетоха,
да ги отворя пробвах, но те отрекоха.
Побърквам се... забих юмрук в тревата
и усетих самотата
като болка, преминаваща ми през ръката.
Отпуснах се, но дишах учестено,
всичко, което имах, стана безполезно.
Песента заглъхна, нямаше вече ноти,
а сърцето ми заудря на по-бавни обороти.
И затихна всичко...
И аз заспах...
... и събудих се може би след час,
ала нямах сили дори да кажа кой съм аз...
Усетих... пътя на сълзите...
Усетих... как мило гледаха звездите...
Усетих... как отворих устни и
ОБИЧАМ ТЕ простенах...
За друго нямах сили...
... последва поглед,
последна песен,
а животът ми бе тъй, тъй чудесен,
но уви... в мисли пак унесен,
Аз заспах....
Но завинаги...
... тъй като без теб умрях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Инджев Всички права запазени
