3.07.2024 г., 1:10

Без теб!?

811 2 2

Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох
и сякаш времето замръзна.
Навън е топло юлско лято,
а в мен студено е и зъзна.
Ръце протягам в тъмнината
и търся спомен да се сгрея.

В очите гасне светлината,
за топла ласка все копнея.


Съдбата май свали си грима,
но и надежда винаги ще има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...