3.07.2024 г., 1:10

Без теб!?

786 2 2

Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох
и сякаш времето замръзна.
Навън е топло юлско лято,
а в мен студено е и зъзна.
Ръце протягам в тъмнината
и търся спомен да се сгрея.

В очите гасне светлината,
за топла ласка все копнея.


Съдбата май свали си грима,
но и надежда винаги ще има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...