Без тебе въздухът не стига,
звездите чезнат във тъмата.
Една светулка тъжно мига,
изгубила се сред житата.
В миналото се заплетох
и сякаш времето замръзна.
Навън е топло юлско лято,
а в мен студено е и зъзна.
Ръце протягам в тъмнината
и търся спомен да се сгрея.
В очите гасне светлината,
за топла ласка все копнея.
Съдбата май свали си грима,
но и надежда винаги ще има.
© Мом Всички права запазени