Без теб
сякаш поток от реки се излива.
Навън вали,
но чадърът не може да опази
водопада от сълзи, валящ вътре в мен.
Навън е студ,
или замръзвам от предчувствие,
навън е мрак,
или ослепявам от безсилие.
В мен кърви дълбока рана,
в мен се борят двама,
в мен се убиват бавно.
Борба на живот и смърт,
дуел за чест и любов.
Разкъсвам се, измъчвам се и се терзая,
а болката сякаш няма край.
Танцуват сенки по стените,
злобно се надсмиват над скръбта ми.
Те се смеят и в лицето на смъртта.
Ти ли ги прати да ме изтезават?
Наместо сноп писма,
получих само тишина.
Дъждът навън и бурята във мен,
ти ли ги изпрати?
Вместо въздушни целувки,
ми прати тъмнина,
липса, която да ме убие.
Ти ли я изпрати или тя дойде сама.
Как да се преборя с отчаянието,
което ме задушава като студени пръсти на мъртвец.
Като ято гарвани проблемите витаят,
над вмирисаната мърша чакат края.
Жадувам за бягство,
поне за миг в твоите обятия.
В мен се борат на дуел чувствата,
раздират ме отвътре,
убиват ме по малко.
По бледата кожа
се търкалят студени сълзи.
Навън вали, а небето захлупва града,
като в капан те търся с поглед.
Изтерзани слепи очи те молят за пощада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
