Без теб
Небето
сутрин
ме поглежда
с твоите
усмихнати сини очи:
синевата,
светлината,
ведрината -
същите почти.
Слънцето
целува
устните ми
с твоята
ненаситна жарка уста:
целувка страстна
и огнеопасна,
и прекрасна, но -
от слънчеви лъчи.
Вятърът -
той
здраво ме прегръща
с твоите
силни и добри ръце:
любовно,
виновно,
грижовно...
Както някога ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
