Небето
сутрин
ме поглежда
с твоите
усмихнати сини очи:
синевата,
светлината,
ведрината -
същите почти.
Слънцето
целува
устните ми
с твоята
ненаситна жарка уста:
целувка страстна
и огнеопасна,
и прекрасна, но -
от слънчеви лъчи.
Вятърът -
той
здраво ме прегръща
с твоите
силни и добри ръце:
любовно,
виновно,
грижовно...
Както някога ти!
© Мария Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
