Небето
сутрин
ме поглежда
с твоите
усмихнати сини очи:
синевата,
светлината,
ведрината -
същите почти.
Слънцето
целува
устните ми
с твоята
ненаситна жарка уста:
целувка страстна
и огнеопасна,
и прекрасна, но -
от слънчеви лъчи.
Вятърът -
той
здраво ме прегръща
с твоите
силни и добри ръце:
любовно,
виновно,
грижовно...
Както някога ти!
© Мария Костова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
