Без теб... а ти си...
Без теб...
горчиво и студено сутрин е небето,
намръщено ме гледа от чашата кафето.
А ти си...
захар бяла, пухкава сметана,
с теб изпитвам сладост и усет за промяна.
Без теб...
денят ми дълъг ужасно е безвкусен,
дъвча бавно часовете, мрачен и намусен.
А ти си...
сол, пипер и чушка нежно-люта,
бумти, кипи от теб кръвта във вената издута.
Без теб...
не мога лесно даже да преглъщам,
засяда в гърлото ми често споменът насъщен.
А ти си...
изворна вода - живителна и свежа,
отпивам бавни глътки от погледа ти нежен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Всички права запазени
