Лудо вино
кръвта ми гори.
В огън дяволски
стене Душата!
Не разбирам
къде съм дори.
Как върти се...
Върти се Земята!
И насън,
може би,
досега,
този миг
съм прегръщала
с длани.
Да изтръгне оная тъга,
в мисълта ми
изваяла рани.
Днес до теб -
огнен вихър -
ще спра.
Любовта
ще взриви самотата!
И дано
оцеляла искра
и след края
да топли сърцата.
Късно вино
кръвта ми гори.
От копнеж
е пияна Душата.
Сън ли бе този миг?
Пак зори!
И върти се -
без тебе -
Земята...
© Донка Василева Всички права запазени