Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах.
Надеждите умират предпоследни.
Дълбочината никога не може да е стряха,
дъхът й винаги остава леден...
Но тя носител е на дивна Тайна.
И тази Тайна цял живот преследвам!
Дори и в бъдещето си окаяно,
в глада за Тайната неистово ще чезна. ...