Тайната
Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах.
Надеждите умират предпоследни.
Дълбочината никога не може да е стряха,
дъхът й винаги остава леден...
Но тя носител е на дивна Тайна.
И тази Тайна цял живот преследвам!
Дори и в бъдещето си окаяно,
в глада за Тайната неистово ще чезна.
За Тайната бих жертвал всичко свято:
родина, майка, любовта и ближни.
Без Тайна са мечтите некрилати
и смиват се изтеклите години.
Дори над Бог се извисява тази Тайна.
И Сянката й е могъщата вселена.
Тя няма общо с нищо знайно
и с радостта от клонките зелени.
Пазител е на скритото начало
и разплитач на гордиеви възли.
Възвръща разпиляното отново в цялост
и осветява мрака на потайни Ъгли.
За нея се родих докрай обречен.
Кодира ме с неведом ген в недрата.
И само Тя ме прави непристъпно вечен,
макар и призрак скитащ по Земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
