31.10.2007 г., 22:28 ч.

Без тъга 

  Поезия » Пейзажна
926 0 14

Съблечени, тополите
протягат сиви пръсти
към нямото небе.
Два облака намръщени,
изцеждат тежки капки
над почернялото поле.
Накацали по храстите,
летни спомени разказват
дузина пухкави врабци,
а земята,
с килим от осиротели листи
цяла се покри.

Снежинки!
Чистотата им
тъгата заличи.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??