Съблечени, тополите
протягат сиви пръсти
към нямото небе.
Два облака намръщени,
изцеждат тежки капки
над почернялото поле.
Накацали по храстите,
летни спомени разказват
дузина пухкави врабци,
а земята,
с килим от осиротели листи
цяла се покри.
Снежинки!
Чистотата им
тъгата заличи.
© Ласка Александрова Все права защищены