Прибираш се във къщи като тир...
Паркираш тежко-тежко на дивана...
Къс поглед... Все едно съм сувенир,
обречен прах да сбира на тавана...
Превключваш къси-дълги със очи...
И вече телевизорът те гледа...
Моторът ти на празен ход върви
с инерция, без видима повреда...
Откакто навигатор станах аз
на всеки курс товарите избивам...
Макар и сувенир, със пълна газ
АЗ твоята машина маневрирам...
© Гергана Иванова Всички права запазени