Без воля
Самотна лодка във морето
бурно.
Изгубила е път и без компас.
Дори звездите липсват
във небето,
веслата счупени на дъното
във лодката лежат.
А силуета в нея ми напомня
някак си ...
Напомня ми за мен.
Без пристан лута се човека!?
Без бряг в живота не решен...
Без воля е останала душата?
Предала се е тя на собствен
плен.
А времето... Безспирно лодката
подбутва, напред, назад -
и ден и нощ.
И в тоз захлас с хипноза
не позната опомняш се
и ето...
Пропуснал си един живот.
Живот за тебе отреден!
В който ти
да бъдеш обичан всеки ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
