Без време
Без време ме намери в пустошта,
зарината във някакви проблеми.
Прегърна ме, подаде ми ръка
и каза ми: Не падай на колене!
Без време ме превърна във мечта -
мечта от твойте сънища, бленувана,
които... може би, макар недосънувани,
подреждаше като че в някаква кутия.
Без време ме почувства като истина,
която безвъзвратно се изгубваше,
сред хиляди замръзнали слънца,
които като че топлеха изкуствено.
Без време ме настигна на брега,
на онзи бряг - дилема за щастливци.
И с гребена на щурата вълна
понасяше ме - сред море... от острови.
Без време със целувка запечата устните,
усещайки по тях вкуса на мед.
За жилото не питаше -
то беше някъде далеч закотвено...
Без време във косите ми допусна вятъра.
И галеше ги с топла длан.
И влизаше със него в надпревара -
кой по-добре със тях ще си играй.
Без време във сърцето ми усети тръпката.
Онази тръпка, що издайнически с теб си заговорничи.
И щом усети трепета на твоето сърце,
танцува лудо - май е тръпка от любов?!
Без време вкусихме от виното, червеното,
което даже в буре не стои.
Немирно е - в чашите на нашите души,
припламва лудо, разпалено от влюбени искри.
12 февруари 2008
NG/nnn
зарината във някакви проблеми.
Прегърна ме, подаде ми ръка
и каза ми: Не падай на колене!
Без време ме превърна във мечта -
мечта от твойте сънища, бленувана,
които... може би, макар недосънувани,
подреждаше като че в някаква кутия.
Без време ме почувства като истина,
която безвъзвратно се изгубваше,
сред хиляди замръзнали слънца,
които като че топлеха изкуствено.
Без време ме настигна на брега,
на онзи бряг - дилема за щастливци.
И с гребена на щурата вълна
понасяше ме - сред море... от острови.
Без време със целувка запечата устните,
усещайки по тях вкуса на мед.
За жилото не питаше -
то беше някъде далеч закотвено...
Без време във косите ми допусна вятъра.
И галеше ги с топла длан.
И влизаше със него в надпревара -
кой по-добре със тях ще си играй.
Без време във сърцето ми усети тръпката.
Онази тръпка, що издайнически с теб си заговорничи.
И щом усети трепета на твоето сърце,
танцува лудо - май е тръпка от любов?!
Без време вкусихме от виното, червеното,
което даже в буре не стои.
Немирно е - в чашите на нашите души,
припламва лудо, разпалено от влюбени искри.
12 февруари 2008
NG/nnn
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
