Nella_gold (Нели )
841 4525
13.02.2008 г., 9:53 ч.

Без време  

  Поезия » Любовна
537 0 17
Без време ме намери в пустошта,
зарината във някакви проблеми.
Прегърна ме, подаде ми ръка
и каза ми: Не падай на колене!

Без време ме превърна във мечта -
мечта от твойте сънища, бленувана,
които... може би, макар недосънувани,
подреждаше като че в някаква кутия.

Без време ме почувства като истина,
която безвъзвратно се изгубваше,
сред хиляди замръзнали слънца,
които като че топлеха изкуствено.

Без време ме настигна на брега,
на онзи бряг - дилема за щастливци.
И с гребена на щурата вълна
понасяше ме - сред море... от острови.

Без време със целувка запечата устните,
усещайки по тях вкуса на мед.
За жилото не питаше -
то беше някъде далеч закотвено...

Без време във косите ми допусна вятъра.
И галеше ги с топла длан.
И влизаше със него в надпревара -
кой по-добре със тях ще си играй.

Без време във сърцето ми усети тръпката.
Онази тръпка, що издайнически с теб си заговорничи.
И щом усети трепета на твоето сърце,
танцува лудо - май е тръпка от любов?!

Без време вкусихме от виното, червеното,
което даже в буре не стои.
Немирно е - в чашите на нашите души,
припламва лудо, разпалено от влюбени искри.

12 февруари 2008
NG/nnn

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??