Не искам вече да се влюбвам!
Да се самозалъгвам не, не ща.
Подвластна някому, да се погубвам...
Достатъчно съм страдала.
Смисълът изгубих май че.
Обичана не съм била.
Лъжи, сълзи, сърце разбито -
това за мен бе „любовта".
Какво ли повече да кажа?
Банална взех да ставам, май.
Нима съдбата ми това е!?
Нима така ще е докрай?...
© Виолета Всички права запазени