Без заглавие

Трябва малко да ме боли

малко да ме боли и тайничко да плача

от тази тиха тайничка тъга

тайнички сълзи

във ледената чаша

с леден алкохол против студа.

Ледените кубчета

леко се разтварят

на прозрачни ледени сълзи

Стичат се по чашата

и столчето

и масата

в огледални локви

и очи.

По бутилката се стичат

и отварям си я тайничко

а тапата предателски гърми

по бутилката се стичат

и в душата ми е празнично

пееше се за шампанско и сълзи.

Сълзи по чашата

сълзи в очите ви

сълзи на листите под мен

били са нашите

били са истински

били са се някога за мен.

Пили са за мене също някога

чупили са чаши и сърца

някъде забравени във времето

останали сме весели деца.

Някъде във младостта отминала

загубена във августовски ден

някъде със изгрева заминала

удавена във вълнолом зелен.

Господи, тежат ми дните

а тежат ми нощите по две

изгубени любовите размити

във приливите на едно сърце.

Но пък стиховете ми остават

тийнеджърски и плоски и нали

слон-балон римувам каза Рума

и от името и само ме боли.

Колко хора съм обичала

и колко са останали за ден

колко са изгубени завинаги

и колко са загубени за мен.

И колко ли от мене съм изгубила

разпиляна по поляни и скали

колко съм развивала по чашите

на чужди тежки маси и души.

На този свят оставаш сам със себе си

имаш само теб и не съвсем

Господи, тежат ми нощите

а изгрява августовски ден.