Nov 24, 2022, 11:46 PM

Без заглавие

  Poetry
532 0 0

Трябва малко да ме боли

малко да ме боли и тайничко да плача

от тази тиха тайничка тъга

тайнички сълзи

във ледената чаша

с леден алкохол против студа.

Ледените кубчета

леко се разтварят

на прозрачни ледени сълзи

Стичат се по чашата

и столчето

и масата

в огледални локви

и очи.

По бутилката се стичат

и отварям си я тайничко

а тапата предателски гърми

по бутилката се стичат

и в душата ми е празнично

пееше се за шампанско и сълзи.

Сълзи по чашата

сълзи в очите ви

сълзи на листите под мен

били са нашите

били са истински

били са се някога за мен.

Пили са за мене също някога

чупили са чаши и сърца

някъде забравени във времето

останали сме весели деца.

Някъде във младостта отминала

загубена във августовски ден

някъде със изгрева заминала

удавена във вълнолом зелен.

Господи, тежат ми дните

а тежат ми нощите по две

изгубени любовите размити

във приливите на едно сърце.

Но пък стиховете ми остават

тийнеджърски и плоски и нали

слон-балон римувам каза Рума

и от името и само ме боли.

Колко хора съм обичала

и колко са останали за ден

колко са изгубени завинаги

и колко са загубени за мен.

И колко ли от мене съм изгубила

разпиляна по поляни и скали

колко съм развивала по чашите

на чужди тежки маси и души.

На този свят оставаш сам със себе си

имаш само теб и не съвсем

Господи, тежат ми нощите

а изгрява августовски ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...