Нощта нежно прегръща
образ избледнял.
Скитал сред тъмата,
изтощен се връща,
в шепите си празнота събрал.
"Не искам.
Не искам да се връщам.
Не искам да се връщам там!" -
проплака той и
невидимите си сълзи изтри със длан.
А някога бях слънчев лъч,
дарявах живот и топлина,
пръсках щедро светлината си
и ето ме - сега съм нищо в тъмнината.
Търся... Чакам... Не разбирам...
Тази вечна нощ... Умирам!
Тишина. Отново.
Лека мъгла се носеше в нощта
и обгръщаше увяхналите цветя,
сред които вървях.
Тук някъде изгубих себе си,
подритвам забравени спомени
и угаснали мечти.
Търся... Чакам... Не намирам.
Но утре... Може би!...