Без заглавие
Дойде в моя град,
посрещнах те като някоя
сиротна странница бледа.
Пося в душата ми скръб
Радостта от краткото време,
прекарано с теб,
бе примесена със сълзи
пречистващо страдание.
От страстта на твоите ласки
душата ми тръпнеше в блаженство
и те молеше.
Страдаше,
умираше
и наново се раждаше.
Сега идвам в твоя град като никой,
за да почувствам отново колко съм сам
и си отивам като никой.
Едва ли някога съм означавал
нещо за теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стършел Всички права запазени
добре дошъл и от мен:>Тоя песимизъм,излъчван от всяка дума
->ОБЯВА..може да откриеш нещо свое