Без заглавие

18.10.2007 г., 8:26 ч.

Поезия

545 0 1

Дойде в моя град,
посрещнах те като някоя
сиротна странница бледа.
Пося в душата ми скръб

Радостта от краткото време,
прекарано с теб,
бе примесена със сълзи
пречистващо страдание.

От страстта на твоите ласки
душата ми тръпнеше в блаженство
и те молеше.
Страдаше,
умираше
и наново се раждаше.

Сега идвам в твоя град като никой,
за да почувствам отново колко съм сам

и си отивам като никой.

Едва ли някога съм означавал

нещо за теб.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

^l^ (Нежното Ласо)

2007-10-18T10:00:28+03:00

Хахдобре дошъл и от мен:>Тоя песимизъм,излъчван от всяка думада не ни е обща черта на ВезнитеНо ми хареса:>имаш идея..Успех в търсенето:>звездите казват,че тази година ще срещнем сродните душино кой знае..да търсиш или чакаш..Кое е правилно?Ако не ти е трудност:>хах,поразрови се из мойте "откровения" ->ОБЯВА..може да откриеш нещо свое