Дойде в моя град,
посрещнах те като някоя
сиротна странница бледа.
Пося в душата ми скръб
Радостта от краткото време,
прекарано с теб,
бе примесена със сълзи
пречистващо страдание.
От страстта на твоите ласки
душата ми тръпнеше в блаженство
и те молеше.
Страдаше,
умираше
и наново се раждаше.
Сега идвам в твоя град като никой,
за да почувствам отново колко съм сам
и си отивам като никой.
Едва ли някога съм означавал
нещо за теб.
© Стършел All rights reserved.
добре дошъл и от мен:>Тоя песимизъм,излъчван от всяка думада не ни е обща черта на ВезнитеНо ми хареса:>имаш идея..Успех в търсенето:>звездите казват,че тази година ще срещнем сродните душино кой знае..да търсиш или чакаш..Кое е правилно?Ако не ти е трудност:>хах,поразрови се из мойте "откровения" 
->ОБЯВА..може да откриеш нещо своеvoda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
