Без заглавие
изгърмя,
и във мокрия мрак
се понесоха шушнещи сенки.
Заваля
и дъждът,
като нощна гора,
в тъмнината пороен полегна...
Сякаш в мене вали,
и плющи,
и боли,
и светкавици кръстно раздират
тежки снопи вода
в занемели очи -
просто ти...
просто ти си отиде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
