Без заглавие...
Още помня началото...
хубаво беше, нали?!
Нямаше го отчаянието,
което сега е в нашите души.
Нямаше го чувството
на празнина и хлад...
Нямаше ги сълзите
в тъмните нощи изплакани!
Защо ли ги нямаше всички
тези неща?!
А, да! Сега си спомних...
Тогава ти май ме обичаше.
За съжеление не е било истина.
Явно аз съм се лъгала,
но трябваше ли да става така?
Днес, когато преживях
всичко това, ти казвам едно:
Сега те мразя повече от всичко
и от всеки на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Стойкова Всички права запазени
