22 dic 2007, 19:30

Без заглавие...

1.7K 0 3

Още помня началото...

хубаво беше, нали?!

Нямаше го отчаянието,

което сега е в нашите души.

Нямаше го чувството

на празнина и хлад...

Нямаше ги сълзите

в тъмните нощи изплакани!

Защо ли ги нямаше всички

тези неща?!

А, да! Сега си спомних...

Тогава ти май ме обичаше.

За съжеление не е било истина.

Явно аз съм се лъгала,

но трябваше ли да става така?

Днес, когато преживях

всичко това, ти казвам едно:

Сега те мразя повече от всичко

и от всеки на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Стойкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е.
  • Росен, много благодаря за коментара! Това ми е първото стихотворение и обещавам, че ще се старая много и ще продължавам да пиша!
  • Стиха ти започва много добре,но на финала малко се губи поезията...И все пак продължавай...можеш...имаш талант.И добре дошла!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...