Dec 22, 2007, 7:30 PM

Без заглавие...

  Poetry » Love
1.7K 0 3

Още помня началото...

хубаво беше, нали?!

Нямаше го отчаянието,

което сега е в нашите души.

Нямаше го чувството

на празнина и хлад...

Нямаше ги сълзите

в тъмните нощи изплакани!

Защо ли ги нямаше всички

тези неща?!

А, да! Сега си спомних...

Тогава ти май ме обичаше.

За съжеление не е било истина.

Явно аз съм се лъгала,

но трябваше ли да става така?

Днес, когато преживях

всичко това, ти казвам едно:

Сега те мразя повече от всичко

и от всеки на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами Стойкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е.
  • Росен, много благодаря за коментара! Това ми е първото стихотворение и обещавам, че ще се старая много и ще продължавам да пиша!
  • Стиха ти започва много добре,но на финала малко се губи поезията...И все пак продължавай...можеш...имаш талант.И добре дошла!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...