Dec 22, 2007, 7:30 PM

Без заглавие...

  Poetry » Love
1.7K 0 3

Още помня началото...

хубаво беше, нали?!

Нямаше го отчаянието,

което сега е в нашите души.

Нямаше го чувството

на празнина и хлад...

Нямаше ги сълзите

в тъмните нощи изплакани!

Защо ли ги нямаше всички

тези неща?!

А, да! Сега си спомних...

Тогава ти май ме обичаше.

За съжеление не е било истина.

Явно аз съм се лъгала,

но трябваше ли да става така?

Днес, когато преживях

всичко това, ти казвам едно:

Сега те мразя повече от всичко

и от всеки на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами Стойкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е.
  • Росен, много благодаря за коментара! Това ми е първото стихотворение и обещавам, че ще се старая много и ще продължавам да пиша!
  • Стиха ти започва много добре,но на финала малко се губи поезията...И все пак продължавай...можеш...имаш талант.И добре дошла!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...