Без заглавие
* * *
Сама сред тишината на шума,
сред шепота безмълвен на дома,
когато всички други са заспали,
аз чувам как засвирват ми кавали...
От сто посоки песни полунощни
към мене се понасят: ”Чакай още!”
Огньови седенкарски се люлеят.
В сърцето ми донася ги повеят...
И все сама сред хиляди се нося
и винаги задавам си въпроса:
„Кой мене толкоз много ме обича,
че ден и нощем все към мене тича?”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
