Sep 24, 2014, 11:39 PM

Без заглавие

  Poetry » Other
410 0 4

                                                    * * *

 

 

                                Сама сред тишината на шума,

                                сред шепота безмълвен на дома,

                                когато всички други са заспали,

                                аз чувам как засвирват ми кавали...

 

                               От сто посоки песни полунощни

                               към мене се понасят: ”Чакай още!”

                               Огньови седенкарски се люлеят.

                               В сърцето ми донася ги повеят...

 

                               И все сама сред хиляди се нося

                               и винаги задавам си въпроса:

                               „Кой мене толкоз много ме обича,

                               че ден и нощем все към мене тича?”

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съдбата ,ориста ти е такава да стъпаш ти върху жарава!И тя сърцето ти пленява и този стих прекрасен сътворява!Поздрави!!!
  • Мисана, Росица - благодаря ви!
    Поздрав!
  • "...когато всички други са заспали,
    аз чувам как засвирват ми кавали..."
    Харесах! Поздравления!
  • Много обичам малките часове на нощта с тяхната магия и настроенията, които те носят. Една приятна самота и релаксация, в която душата ликува.
    Добре си описала това, Стойна. Почувствах го и те поздравявам!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...