stoyna (Стойна Димова)
304 3449
Sep 24, 2014, 11:39 PM

Без заглавие 

  Poetry » Other
260 0 4

                                                    * * *

 

 

                                Сама сред тишината на шума,

                                сред шепота безмълвен на дома,

                                когато всички други са заспали,

                                аз чувам как засвирват ми кавали...

 

                               От сто посоки песни полунощни

                               към мене се понасят: ”Чакай още!”

                               Огньови седенкарски се люлеят.

                               В сърцето ми донася ги повеят...

 

                               И все сама сред хиляди се нося

                               и винаги задавам си въпроса:

                               „Кой мене толкоз много ме обича,

                               че ден и нощем все към мене тича?”

 

 

 

 

 

 

 

© Стойна Димова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съдбата ,ориста ти е такава да стъпаш ти върху жарава!И тя сърцето ти пленява и този стих прекрасен сътворява!Поздрави!!!
  • Мисана, Росица - благодаря ви!
    Поздрав!
  • "...когато всички други са заспали,
    аз чувам как засвирват ми кавали..."
    Харесах! Поздравления!
  • Много обичам малките часове на нощта с тяхната магия и настроенията, които те носят. Една приятна самота и релаксация, в която душата ликува.
    Добре си описала това, Стойна. Почувствах го и те поздравявам!
Random works
: ??:??