Без заглавие, засега.
* * *
Знам, че точно сега, точно в този момент страшно тих,
през милионите крачки разделящо ни разстояние,
докато със сърцето си пиша за теб този стих...
ти стоиш до прозореца. Пушиш, потънал в мълчание...
Знам, че твоите мисли нанизват мъниста със цвят
на очите, които до късно оставят те буден...
И, подобно на птици, към мен устремено летят,
да ми кажат преди да заспя, че във менe си влюбен.
Как притварям очи щом си близо – това знаеш ти.
И косите ми как се целуват със твоите пръсти...
Начертах те по дланите... И те облякох в мечти.
Своя дъх, своя пулс и съдба – с имената ти кръстих.
Знам, че няма да бъде безоблачно. Че ще вали.
И понякога мълнии погледите ще разсичат...
Но целувай ме ти под дъжда. И ще спре да боли!
Няма сила, която да спре две сърца да обичат!
И макар, че сега, точно в този момент страшно тих,
милионите крачки на картата пак ни разделят,
от мастилото черно в зениците – пиша ти стих...
Докато кацат твоите мисли по мойта постеля...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Поздрави!
