* * *
Знам, че точно сега, точно в този момент страшно тих,
през милионите крачки разделящо ни разстояние,
докато със сърцето си пиша за теб този стих...
ти стоиш до прозореца. Пушиш, потънал в мълчание...
Знам, че твоите мисли нанизват мъниста със цвят
на очите, които до късно оставят те буден...
И, подобно на птици, към мен устремено летят,
да ми кажат преди да заспя, че във менe си влюбен.
Как притварям очи щом си близо – това знаеш ти.
И косите ми как се целуват със твоите пръсти...
Начертах те по дланите... И те облякох в мечти. ...