19.06.2005 г., 13:28

Безадресно

1.2K 0 3

Ще мълча! Сега на мен не ми се говори

Тишина! Нека и с нея някой да спори.

Любовта! А имаше и у нея някога вяра

Самота! Гола пустош и болка без мяра.

 

И тъга! Тя е винаги верен спътник.

Стихове! Гробове за мечтите безпътни.

И сълзи! Надежди в очите пресъхнали.

Бесове! Образи на суети настръхнали.

 

И така! Все напред в същността си уверена

В свобода! И потърсена, но и намерена

Времето! Все лети със бързаща крачка.

А в живота никой не ще да те смачка!

 

 

10.04.2005г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безадресно...но аз го намерих.Красивое!
  • Оригинален ритъм и добре сложен стих, Дани! Поздравления!
  • Интересно е. Някои формулировки са странни ("образи на суети настръхнали". Харесва ми структурата. Експресивна е.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...