Безароматно...
По устните безброй въздишки спряха,
преплели ритъм стенещ с вечността...
И безлюбовни стоновете онемяха,
подвластни протежета на греха...
Изгубени без опрощение, стенания
със вятъра претърсват всеки кът...
В безоблачно накъсани дихания,
загнездили молитви в кална плът...
Изтръпнали, догарящите обещания
изплакват безутешно песента...
Гравирайки бездумните признания,
захвърлени ехидно в пепелта...
В изгнание обречено безверие,
по свечеряване пълзи на колене...
Да се всели във сянка на доверие,
кърви по остро режещите ръбове...
Напукани са устните от безприсъствие
на стъпките, отекващи във тишина...
И присадени чувства от отсъствие,
витаят в безпределна празнина...
Безароматно е. И дяволски безплътно,
в излющени до лудост белези...
Болезненият пристъп на безпътие
приспива тихо заличените следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
