Безбрежност
Удря времето в нас –
рухват цели вселени
и сега ти и аз
сме безумни дилеми...
Търсим обич една –
само тя ни осмисля,
всеки миг е вълна
в споделения пристан...
Ти не питай защо
в тази лодка сме двама -
всеки дъх е весло,
ветровете ни мамят...
И не чакай брегът
да е наша надежда,
нека двама сме път
към дълбока безбрежност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
