Като линия на хоризонта ще те наблюдавам,
докато ти разливаш ласкаво вълни по пясъка.
За отровата в сърцето няма да се съжалявам,
по-скоро съм признателна на римите за блясъка.
Като прожектор отдалеч ще те преследвам,
докато ти огньове чужди в себе си прегаряш.
Със бързи крачки във тангото ще напредвам,
за да остане твое право грешки да повтаряш.
Като картина ще застина на стената бяла,
докато ти израстваш за художник и творец.
В онази вълна ще се изпреда отново цяла,
да ме превърнеш в паяжина подобно на молец. ...