Безценна
Като линия на хоризонта ще те наблюдавам,
докато ти разливаш ласкаво вълни по пясъка.
За отровата в сърцето няма да се съжалявам,
по-скоро съм признателна на римите за блясъка.
Като прожектор отдалеч ще те преследвам,
докато ти огньове чужди в себе си прегаряш.
Със бързи крачки във тангото ще напредвам,
за да остане твое право грешки да повтаряш.
Като картина ще застина на стената бяла,
докато ти израстваш за художник и творец.
В онази вълна ще се изпреда отново цяла,
да ме превърнеш в паяжина подобно на молец.
Като творба безмълвна партитура ще отворя,
докато ти намериш глас, за да възпееш одисея.
Във пантомима драмите с очи ще ти говоря,
щастливите моменти под фанфари ще развея.
Не ми благодари – не съм изобщо благородна,
наказвам се за безразсъдно, глупаво деяние.
И ето ме – единствено пред себе си виновна,
купувам в саможертвата за тебе оправдание.
© Люсил All rights reserved.
