20.03.2014 г., 21:46  

Безчувствие

998 0 0

              БЕЗЧУВСТВИЕ

 

От теб безчувствие към мен струи.

Заета си със твоята драма на жена.

Болести и неволи край себе си  броиш,

за теб са чужди моите времена.

 

Горещите ти ласки още помня.

Още защо целувам те насън?

И правиш ме любовно зомби,

а колко жени чакат ме навън.

 

Как да тръгна, тялото ми те желае.

С любовна верига ме закачи.

Навън пристига пролетта – май е.

А любовта в менe плаче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...