20.03.2014 г., 21:46  

Безчувствие

1K 0 0

              БЕЗЧУВСТВИЕ

 

От теб безчувствие към мен струи.

Заета си със твоята драма на жена.

Болести и неволи край себе си  броиш,

за теб са чужди моите времена.

 

Горещите ти ласки още помня.

Още защо целувам те насън?

И правиш ме любовно зомби,

а колко жени чакат ме навън.

 

Как да тръгна, тялото ми те желае.

С любовна верига ме закачи.

Навън пристига пролетта – май е.

А любовта в менe плаче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...