Mar 20, 2014, 9:46 PM  

Безчувствие

  Poetry » Love
1K 0 0

              БЕЗЧУВСТВИЕ

 

От теб безчувствие към мен струи.

Заета си със твоята драма на жена.

Болести и неволи край себе си  броиш,

за теб са чужди моите времена.

 

Горещите ти ласки още помня.

Още защо целувам те насън?

И правиш ме любовно зомби,

а колко жени чакат ме навън.

 

Как да тръгна, тялото ми те желае.

С любовна верига ме закачи.

Навън пристига пролетта – май е.

А любовта в менe плаче.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...