valli (Валентина Велчева)
16 10
6.12.2011 г., 13:12 ч.

Безцветно 

  Поезия » Пейзажна
599 0 4

  


Днес съм някак си замислена,

 

някак не разбирам никой...

въпреки, че думите са смилени,

аз си слушам тишината и заспивам.

Заспивам някак будна,

на дивана до балкона си заспивам.

Заспивам гледайки небето сиво,

то е тъжно, прилики откривам.

Чашата с кафе сърдито проследява

сънливият ми отнесен поглед

не се събуждам, каквото и да правя..

дори и тя...

 

и още 3 кафени чаши не искат да ме стоплят.

Може би така ми е добре...

да ми е замаяно, безинтересно.

Защото точно в сегашния момент

ми е тихо, спокойно и небесно.

Изкуство е да бъдеш тъжен...

с тъмни четки да рисуваш самота,

Музика е да си тъй погълнат...

от звуците на празна тишина.

 

© Валентина Велчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възхищение незабравимо...
    Прекрасно настроение си подарила на стихът си .
    Богатство са тези чувства в мислите ти.
    Красота чиста и ясна...Само шестици...
  • болка... може би, но по точно мисля, че беше сладка меланхолия благодаря ви мацки !!!
  • Истинско !Тъжно с много болка!Поздрав!
  • Докосна ме! Поздрав!
Предложения
: ??:??