Днес съм някак си замислена,
някак не разбирам никой...
въпреки, че думите са смилени,
аз си слушам тишината и заспивам.
Заспивам някак будна,
на дивана до балкона си заспивам.
Заспивам гледайки небето сиво,
то е тъжно, прилики откривам.
Чашата с кафе сърдито проследява
сънливият ми отнесен поглед
не се събуждам, каквото и да правя..
дори и тя... ...