Бездействие
855
0
3
Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога.
Безчувствено се нижат часове
и някаква безименна тревога
пробуждаме със свойте гласове.
Лениво делникът остъпва място
в трамвая на безпътния водовъртеж
на мойта съвест, в която бясно
мислите ми удрят се в летеж...
Безцелното пътуване привършва
на спирката в края на деня
и съществото ми – тлеяща мърша –
отдалечено ляга си от моята душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Саръова Всички права запазени
