Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
Jun 12, 2009, 12:54 AM

Бездействие 

  Poetry » Phylosophy
664 0 3

Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога.
Безчувствено се нижат часове
и някаква безименна тревога
пробуждаме със свойте гласове.
Лениво делникът остъпва място
в трамвая на безпътния водовъртеж
на мойта съвест, в която бясно
мислите ми удрят се в летеж...
Безцелното пътуване привършва
на спирката в края на деня
и съществото ми – тлеяща мърша –
отдалечено ляга си от моята душа...

© Хриси Саръова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??