Бездна
Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя.
Блещука нейде светлина,
ще ми покаже пътя тя в тази непрогледна тъмнина!
И ето виждам в нея сянка нечия,
дали е на любимия?
Протягам бавно аз към него своята ръка и гасна в дълбока самота.
Но виждам не желае той това да бъде моя пътеводна светлина,
обръща гръб на мен и любовта, пропаднах вече в бездната!!!
Прокоба черна ли отне мойто щастие? Ад ли е това или урок на таз съдба?
Сърце не се дели на две, но черна мъка го обзе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Красимирова Всички права запазени
