Бездна
Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя.
Блещука нейде светлина,
ще ми покаже пътя тя в тази непрогледна тъмнина!
И ето виждам в нея сянка нечия,
дали е на любимия?
Протягам бавно аз към него своята ръка и гасна в дълбока самота.
Но виждам не желае той това да бъде моя пътеводна светлина,
обръща гръб на мен и любовта, пропаднах вече в бездната!!!
Прокоба черна ли отне мойто щастие? Ад ли е това или урок на таз съдба?
Сърце не се дели на две, но черна мъка го обзе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Красимирова Все права защищены
