Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя.
Блещука нейде светлина,
ще ми покаже пътя тя в тази непрогледна тъмнина!
И ето виждам в нея сянка нечия,
дали е на любимия?
Протягам бавно аз към него своята ръка и гасна в дълбока самота.
Но виждам не желае той това да бъде моя пътеводна светлина,
обръща гръб на мен и любовта, пропаднах вече в бездната!!! ...