Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.

И аз почти дочувам тънък глас –
неизречена покана –
разтяга ненаситната си паст
бездна между тия длани.

Сред безименните ѝ палати
век е всеки получас –
тишината ни, все по-позната,
пò разтваря хищна паст

и дали е станала на злато
аз наистина не знам –
зная само, че сме най-богати
в бездната от длан до длан.