Бездна
Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас –
неизречена покана –
разтяга ненаситната си паст
бездна между тия длани.
Сред безименните ѝ палати
век е всеки получас –
тишината ни, все по-позната,
пò разтваря хищна паст
и дали е станала на злато
аз наистина не знам –
зная само, че сме най-богати
в бездната от длан до длан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
