Сред безименните си палати
тишина простира длани –
двама нови... новонепознати
там са гости най-желани.
И аз почти дочувам тънък глас –
неизречена покана –
разтяга ненаситната си паст
бездна между тия длани.
Сред безименните ѝ палати
век е всеки получас –
тишината ни, все по-позната,
пò разтваря хищна паст
и дали е станала на злато
аз наистина не знам –
зная само, че сме най-богати
в бездната от длан до длан.
© Александър All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
