16.05.2008 г., 14:45 ч.

Бездна и пристан 

  Поезия » Любовна
545 0 1
Разлъчна съм...
Капе във скута ми
времето,
после
тихо изтича -
в цигулки
със скъсани струни -
очите ми...
Бягам.
И пак те
обичам.
Губя се
в пътя след теб -
в следите ти
бавно,
но все още
тичам...
Бездна и пристан
разпъват
душата ми -
пак
на теб
я обричат!

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??