Бездомници

Поезия

639 0 11

Думте ми са бездомници -

като мен.

Живеят по пътя...

Безцелно.

И се удрят в решетките на късия ден,

и мълчат безпределно.

И гоним се с времето

като деца - уж безгрижно,

а аз не вярвам във чудеса,

но не спирам и да се движа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ISO. (Исмет Хаджи)

Готин стих, пробвах да ти пиша две 6-тици, ама май не става

2007-12-11T23:55:16+02:00
Вея (Любомира С)

Много благодаря на всички

2007-12-04T22:58:52+02:00
dodic (Деян Димитров)

Добре дошла и от мен Любомира.
Поздравления за стиха и не спирай дасе движиш.

2007-12-03T21:28:06+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Добре дошла!Чудесен стих!
Повярвай в чудеса!

2007-12-03T18:50:58+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Вярвай в чудесаЗдравей и от мен!!!

2007-12-03T18:41:23+02:00