Бездомник
Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче,
трепери той от студ и глад.
Къде в нощта да иде да поплаче,
докога ще скита немил, недраг?
Останал от малък сирак
и виждащ във всекиго враг,
броди той по света голям
и търси своя бряг и храм.
Ще сбъдне ли своята мечта,
да свие свое семейно гнездо.
Да има дом и жена,
дом пълен с любов и щастливи деца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Григорова Всички права запазени
