Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче,
трепери той от студ и глад.
Къде в нощта да иде да поплаче,
докога ще скита немил, недраг?
Останал от малък сирак
и виждащ във всекиго враг,
броди той по света голям
и търси своя бряг и храм. ...