Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче,
трепери той от студ и глад.
Къде в нощта да иде да поплаче,
докога ще скита немил, недраг?
Останал от малък сирак
и виждащ във всекиго враг,
броди той по света голям
и търси своя бряг и храм.
Ще сбъдне ли своята мечта,
да свие свое семейно гнездо.
Да има дом и жена,
дом пълен с любов и щастливи деца!
© Славка Григорова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
