Dec 17, 2008, 12:39 PM

Бездомник

  Poetry » Civic
864 1 6

Бавно утихват стъпките в мрака.

Вее вятър студен.

Загърнат във вехто одеяло,

броди той без път в нощта.

 

Стиснал в ръката си петаче,

трепери той от студ и глад.

Къде в нощта да иде да поплаче,

докога ще скита немил, недраг?

 

Останал от малък сирак

и виждащ във всекиго враг,

броди той по света голям

и търси своя бряг и храм.

 

Ще сбъдне ли своята мечта,

да свие свое семейно гнездо.

Да има дом и  жена,

дом пълен с любов и щастливи деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Римата е съзвучие в края на стиха;
    Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0
  • Поздрав за копнежа!
    Нека да се случи!
    Поздрави!
  • Благодаря Вал ще се опитам.
  • Ще го оправиш, ти можеш!
    Поздрав!
  • Благодаря ти Танче за предложението,имаше и друг вариант ,но нещо смисъла се губеше и реших да го оставя така.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...