Dec 17, 2008, 12:39 PM

Бездомник

  Poetry » Civic
874 1 6

Бавно утихват стъпките в мрака.

Вее вятър студен.

Загърнат във вехто одеяло,

броди той без път в нощта.

 

Стиснал в ръката си петаче,

трепери той от студ и глад.

Къде в нощта да иде да поплаче,

докога ще скита немил, недраг?

 

Останал от малък сирак

и виждащ във всекиго враг,

броди той по света голям

и търси своя бряг и храм.

 

Ще сбъдне ли своята мечта,

да свие свое семейно гнездо.

Да има дом и  жена,

дом пълен с любов и щастливи деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Римата е съзвучие в края на стиха;
    Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0
  • Поздрав за копнежа!
    Нека да се случи!
    Поздрави!
  • Благодаря Вал ще се опитам.
  • Ще го оправиш, ти можеш!
    Поздрав!
  • Благодаря ти Танче за предложението,имаше и друг вариант ,но нещо смисъла се губеше и реших да го оставя така.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...