17 dic 2008, 12:39

Бездомник

  Poesía » Civil
875 1 6

Бавно утихват стъпките в мрака.

Вее вятър студен.

Загърнат във вехто одеяло,

броди той без път в нощта.

 

Стиснал в ръката си петаче,

трепери той от студ и глад.

Къде в нощта да иде да поплаче,

докога ще скита немил, недраг?

 

Останал от малък сирак

и виждащ във всекиго враг,

броди той по света голям

и търси своя бряг и храм.

 

Ще сбъдне ли своята мечта,

да свие свое семейно гнездо.

Да има дом и  жена,

дом пълен с любов и щастливи деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Римата е съзвучие в края на стиха;
    Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0
  • Поздрав за копнежа!
    Нека да се случи!
    Поздрави!
  • Благодаря Вал ще се опитам.
  • Ще го оправиш, ти можеш!
    Поздрав!
  • Благодаря ти Танче за предложението,имаше и друг вариант ,но нещо смисъла се губеше и реших да го оставя така.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...