Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче,
трепери той от студ и глад.
Къде в нощта да иде да поплаче,
докога ще скита немил, недраг?
Останал от малък сирак
и виждащ във всекиго враг,
броди той по света голям
и търси своя бряг и храм.
Ще сбъдне ли своята мечта,
да свие свое семейно гнездо.
Да има дом и жена,
дом пълен с любов и щастливи деца!
© Славка Григорова Todos los derechos reservados
Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0